Не, не ми харесва, отвращава ме, изгаря душата ми... чувството, усещането, че съм човек. Прекалено мръсна е тази дума с всичките значения, който носи. Прекалено долни са човешките постъпки. Прекалено гнусен е човешкият свят, пълен с комплекси и предразсъдъци. Прекалено далеч са онези неща... които хората срещат само в приказките. Прекалено съм далеч и аз - орисана да се родя такава. Да бях животинка, без да знам как, щях да се гордея с това, с всичката чистота и искреност. Нямаше да съзнавам и да знам как се наранява, как се отмъщава, как се лъже... щях да бъда щастлива с простите неща. И вероятно много привързана към някой човек, на когото и цял живот няма да му стигне да доказва, че заслужава тази привързаност. И любов! Но съм човек - с целият ад на този смисъл. Тежък смисъл, от който никой никога не е могъл да избяга. И никой никога няма да се скрие от тази мисъл и осъзнатост. Простите неща са най-сложни. И това е едно от тях... да си човек!