Всички знаем какво представлява хамелеонът?! Това е една животинка, която си мени цвета, когато и колкото си поиска. Когато е в лошо настроение, в добра кондиция или просто изразява досада от постоянните зяпачи, тя си сменя окраската само за няколко секунди. А ние, хората, меним себе си потоянно, но не се ограничаваме единствено с външния си вид (за съжаление). Модели сме на метаморфозата 24 часа в денонощието, без да си даваме сметка за това - всеки си мисли "аз съм такъв и такъв", а в действителност може да бъде всякакъв. Въпрос на желание! Моментно настроение! Или просто каприз. Във всяко добро обаче винаги се крие или е явна частичката зло. То се шмугва в душата ни точно там, където най-малко имаме нужда от него. Когато се стараем да постигнем едно, то изниква на повърхността под някаква форма - и хоп, взело, че попроменило първоначалния сценарии. Винаги има такива между нас, които са някак по-добри от другите, но малкото образно хамелеонче намира уют и в техните души. Човещинка... ще кажат хората - и ще са прави! Всеки човек е малък двулик Янус - има две, а понякога и повече от две лица, посредством които живее. Любопитното е, дали малкото дяволче в нас е контролируемо и поддатливо на дресура?! Може би да, може би не - и времето не знае. Често е нужен даже стоицизъм, за да устоим на първичните (или вторичните) си инстинкти. А понякога и само една усмивка...