Вземи... посвири на душата ми, за да усетиш колко са тънки нейните струни. Попей на сърцето ми, за да изнесе и то своя рецитал. Остани душата, която опознах и обикнах. Но не спирай да си мислиш, че може да забравиш някой малък спомен в скута си, скрит, стаен от шумното наоколо, за да си сигурен, че това напрежение ще те прави жив. Че сладката тревога ще гъделичка ума ти, за да го провокира да бъде опасен. Провокирай мисълта си и я запази спонтанна през цялото време - това ще стопли и най-студеното прозорче в твоята душа. Нека студът бъде поддатлив, а твоите чувства - като греяно вино в зимна нощ. Бъди лятото в живота си. Така ще усетиш колко величие се крие в простотата на копнежа, колко малки са големите усещания и как човекът става два пъти човек, когато обича! 
Вземи... посвири на душата ми, но избери най-тънката й струна, и когато чуеш мелодията - запази я завинаги в себе си като пътеводна светлина. Ще те стопли, ще сгрее мисълта ти, за да я направи по-силна, по-смела. А теб ще извае до съвършенство, окъпано в усещания. Стопли зимата и ще си несломим. Сподели усещането с мен и това ще те направи най-щастливият човек... И не забравяй виното, защото в него се ражда животът!