Събуждаш се и не си човек, преди да си изпил чашката си ароматно, сутрешно кафе. Протягаш ръка нагоре и протягайки се мързеливо, ти се иска несъзнателно да докоснеш нещо... нещо провокира съзнанието ти още от сутринта да действа ритмично. Защо ли?! Какво е то...
Започваш деня си както винаги, обличаш се и излизаш, както винаги, и както винаги копнееш за нещо. Ежедневието ти, сивотата на делника, нервите в градския транспорт, проблемите с гаджето... казваш си - докога?! Уж един живот, уж едно съзнание, уж осъзнати грешки, пък всичко се повтаря по-болезнено от последния път и със сигурност по-необяснимо в предстоящия. Отново си в ролята на провокирания, а ти се иска поне веднъж ти да си провокатора. Животът те предизвиква на дуел и ти си на пъпа на решението си - спонтанно, и в същото време обмислено. Изваждаш шпага и започваш дуела!
... И пак си там, откъдето започна. Пак е сутрин и ти повтаряш пак същият познат сценарии. И пак си провокиран. Постоянните битки с мисълта изсмукват енергията ти и я превръщат в огорчение, а онова, което те кара да се усмихваш изпълзява на повърхността само тогава, когато му е дадена тази възможност. Държиш живота си в ръце и в същото време той изтича през пръстите ти. Намираш начин да го контролираш и той отново успява да бъде само с идея по-хитър. Играете си и на хубаво, и на лошо... редувате се в победите, за да няма ощетени. Играеш, играеш, играеш, на различни игри. И често забравяш да поживееш все пак малко и истински. Докога ли... ?!