Бъди повече от това, което си... съмняваш ли се, че ще успееш, а не трябва, щом си човек, можеш да бъдеш поне два пъти по-човек. Надиграй болката - спести и момента, когато е по-ритмична, и последователна от теб. Порасни с повече от един сантиметър от ината си и ще устоиш на всички несъзнателни глупости, провокирани именно от него. Бъди хазартен с глупостта - тогава тя изчезва безследно. И помни неписаните правила в този живот, защото те имат златна нишка покрая си, и никога не остаряват по актуалност. 
Повече от себе си ли... звучи пресилено, така е, но в същото време възможно и реално за пределите на мисълта. Все пак времето ни е научило понякога да правим трудното веднага, а за невъзможното да отделяме малко повече време, така че можем да бъдем сигурни първо в безпогрешността на намеренията, а после и на действията си. 
Годините не са показател за възрастта на мисълта. Често тя е по-възрастна на опит и използва това свое преимущество ловко, и без задръжки. Оповавайки се именно на това си некрадено качество, ние ставаме безценни за себе си и достатъчно ценни за другите. Измежду хиляди мисли, само нашата е въоражена с благородни патрони и обстрелва елегантно ситуациите. И само тя може да бъде по-силна от най-силните войски; по-устоичива от всеки метал и със сигурност по-могъща от всички световни владетели, взети заедно. Така че - използвайте я по предназначение и я направете конкурент на най-качественото възхищение, което някой някога може да почувства.
Оставаме себе си дори и да боли, дори и да гори, дори и да изгаря. Вярваме в чудеса, защото ние самите сме едно малко чудо в мисълта си. И не забравяме да се усмихваме, защото така по-лесно осъзнаваме реалността... и себе си.