2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2007 12:01
Събуждам се с полъха на времето... крещя на ум, мълча високо, попитам ли душата пак къде е, отговаря ми насам-натам, без посоки... Ще отворя пак някоя от страниците на живота си, за миг поне да се докосна, до миговете, до минутите на детство, които така ме развълнуват. И ще ги запазя някъде дълбоко в мен, където няма нощ, и няма ден, където всичко е безценно, и е само в мен!
...безропотно, безпаметно, с надежда, ще подаря усмивката си във една сълза, на нея, на душата си свенлива, на нея ще подаря света!
...светица и грешница защо е, защото някаква мисъл е отсъдила така, без да пита може ли, се вмъква в нечия хорска съдба! Моята ли? Твоята? На всички, в душите им е ад и рай, в който като ученички, чувствата разхождат се безкрай. Животът е игра на думи, къси, дълги с послеслов, приемеш ли играта без чалъми, способен си да хванеш всяко чувство с истина, без лов. Мечтите за това са, за да носят мисли, облечени и обути в красота, а душата - тяхната надежда, че могат да пробуждат явно всяка красота. Ела към мен и открадни минутка, без времето да разбере, за да споделиш със мен на глътки своя ден... и аз ще те почерпя с поглед, изпълнен и създаден от любов, приемеш ли го ще си толкова щастлив, колкото направиш мен.
Душата ми е вечното дете с усмивка, което топли, сгрява и увлича... приятелите, любовта, живота, всичко най-прекрасно, на което може да прилича. Погледнеш ли я, стигнеш ли до нея, крила ще поднесе и в твоята душа, и двамата ще сте като неделя - тихи и спокойни, с влюбени сърца!