Казват, че в спора се ражда истината... а какво е спор? Размяна на реплики с различен характер; размяна на характери в поредица реплики; много шум за нищо. По малко от всичко. По много за кратко. Всичко! Хорският език често е дълъг, често отровен, често безобиден... важен е нюхът, дипломатичността, степента на търпимост. Не е нужно човек е да е като Далай Лама, за да бъде над нещата. Не е нужно да има богат житейски опит, за да познава толерантността. И не е нужно да върви срещу себе си, за да принизява нечии реакции. Но е длъжен да намери здравословното в спора, за да извлича от него максимума сила и минимума нервни окончания по пътя на своя опит. 
Когато ни замерват със словесни камъни, винаги можем да се отбраняваме достойно. А когато се отбраняваме достойно, винаги сме равностойни опоненти в спора. И често именно спорът се явява наш невидим учител в отрезвяването от грешките. Често ни представя в светлина, незнайна и за самите нас. И почти винаги провокацията отсреща сякаш вади душата ни с памук, за да ни покаже отстрани, че тя е по-мека, отколкото и позволяваме да бъде. С други думи - способни сме на много по успешни поведения от тези, които предимно прилагаме в действие в подобни моменти. Успешни както за нас, така и за цялостния завършек на спора. 
Провокатори ли са опонентите - винаги да, понякога по-малко, друг път повече, но винаги да. Първосигналната реакция при вида на нещо различно мотивира желание за убеждение в нас, стимулира нуждата на човека от поне едно обяснение в защита на своите мисли. И в този смисъл всеки достоен или не опонент е вид провокатор. В единия случай градивно, а в другия безсмислено!
Желаещи да поспортуват словесно... ?!