Желанието... Мечтата ми... Потрепва нещо. Събужда се душата ми! Мисълта ми се рее в пасианса на времето и рисува идилии. Разцъфват моментите. Тогава, когато животът е просто образ със съзнание. Когато всичко е нарисувано, без да ги има художникът или боята. Когато нощта е ден, а денят - нощ, съчетани в един миг. Импровизирам! Усмихват се тревогите и става някак по-леко, засиява тишината и се чувстваш властелин на живота си. Просто защото можеш да правиш всичко с мисълта си и да си избираш кое да има продължение. Не нагласата, не правилата, не приетото, а въображението може да те накара да чувстваш, че живееш - само то може да изтласка проблемите на метри от теб и да ги накара да изглеждат безбрежно малки в сравнение с неговото могъщество. Без код, без условия, заради полета на душата, човек трябва да надрасне себе си и ограниченията, които притискат съзнанието му в едно или в друго отношение. Да импровизира! Да лети... Да пие от живота си с пълни шепи, за да не пресъхват мечтите му. И да копнее с очите си там, където може само душата да вижда.