Нощта не принадлежи само на съня! И сънят не е само за хората... Мечтите също могат да заспят своя зимен сън. Спомените също могат да попаднат в летаргията на времето. Не е необходимо да затваряме за толкова продължително време очите си - те трябва да гледат всичко, да запечатват откъси и моменти, да плачат с усмивки. Половинката на нощта да завиваме в сънища, а другата половинка - да сме будни, за да продължим съня. По-приятно е, когато живеем през по-голямата част от съзнателното си време; когато вдишваме от живота си, отпиваме от емоциите и рисуваме с душата си. Защо да рискуваме? Какво... Да избягаме от времето, да приспиваме настроенията, да изпуснем някой хубав миг?! Няма смисъл! Времето е в нас и ние сме във времето - ами да живеем! От сън спомени няма... но не и от сън, чиито спомени оживяват. Можем ли да превърнем сънищата в реалност и реалността в сън в лятна нощ? Възможно е!